Как да стабилизираме държава след война

Писателят е общоприет шеф на Royal United Services Institute

Един незадълбочен обзор на световния пейзаж на сигурността може да потисне даже най-веселите измежду нас. Руската война против Украйна преди малко мина двугодишната си граница и не се вижда край. Междувременно враждебните дейности сред Хамас и Израел не престават да се разиграват, с непрекъснат риск - както беше показано от дуела сред Иран и Израел предходната седмица - спорът да се популяризира в Близкия изток.

След преврата през февруари 2021 година в Мианмар гражданската война се утежни, като войските на режима изгубиха обилни позиции от разнообразни съпротивителни милиции и близо 2 милиона души бяха разселени. Гражданската война в Судан е в ход към този момент една година, макар че страната е в ужас след въстанието през 2019 година против Омар ал Башир. Няколко други страни - Етиопия, Хаити, Либия, Сирия и Йемен - са измъчвани от войни на безсилие, филантропични премеждия и принуждение от милиции.

Да, всяка обстановка е неповторима. Но те също споделят някои характерности: години на неприятно ръководство и корист с нищожни запаси, дълбоки вътрешни разделения и ориентирано от страната принуждение против цивилни. Конфликтите се изострят и от външни фактори, в това число тежък екологичен стрес и военна интервенция на други страни.

Във всеки случай редица локални и интернационалните участници се пробват да посредничат и да сложат завършек на страданието. В редките случаи, когато краят може да се вижда, полемиките се трансферират към сложния ден по-късно. В този миг би трябвало да имате поради три съществени правилото.

Първо, с цел да успее едно преходно държавно управление, то ще би трябвало да откри неотложен надзор върху сигурността. Ако не, вакуумът на властта води до грабежи и престъпност, както се случи след военните намеси на Съединени американски щати в Панама и Ирак.

Наличието на очевидно наличие на цивилна полиция по улиците е неотложно освен за възобновяване и поддържане на реда, само че и с цел да се даде на преходното държавно управление пространството за глътка въздух и публичната поддръжка, нужни за използване на промените. Сигурността също е нужна, с цел да се подсигурява, че реконструкцията може да стартира по безвреден и съгласуван метод.

Вторият урок е да възстановите по-добре. В ранните стадии на следконфликтното възобновяване големи суми пари нахлуват от интернационалните организации за развиване, частния бранш, диаспори и нетрадиционни донори. Изключително значимо е транспарантните механизми за наблюдаване, съгласуваност и отчетност да бъдат контрактувани авансово.

В прекалено много случаи (сещам се за Афганистан и Ирак) големи финансови вливания са насърчили неверните хора, създавайки нови фракции и развалячи. Би трябвало да е допустимо, даже преди прекратяването на военните дейности, да се построи потенциал и мрежи от локални Неправителствени организации, с цел да се подсигурява финансовата целокупност за интервала „ ден след “.

Накрая, най-важният урок може да наподобява най-очевидното, само че постоянно се подценява: гарантиране, че локалните участници управляват всички функционалности на ръководство, реорганизация, администрация и сигурност. В Босна, Източен Тимор, Ирак и Косово, да вземем за пример, интернационалните представители поеха функции на цивилни държавни управления, а задгранични мироопазващи сили и полиция бяха назначени да дават отговор за поддържането на сигурността.

Дори и да е политически оправдано интернационалните артисти да играят такива функции, това подкопава декларираната цел за поощряване на демокрацията. Освен това е необикновено скъпо да се разположат интернационалните цивилни лица и бойци във военни зони.

Бяха препоръчани многочислени обосновки за привличането на интернационалните лица да играят тези функции: има прекалено много ненавист сред локалните общности, които в никакъв случай преди не са имали народна власт ; единствено неутрална мощ може да възвърне доверието и така нататък Тези причини припомнят на тези, употребявани през колониалната ера.

Ролята на интернационалните артисти след всеки спор би трябвало да бъде подмолна и консултативна. Скорошен сполучлив образец се случи по време на обединението против ИД, стартирана през септември 2014 година Водената от Съединени американски щати коалиция (със основна роля на Обединеното кралство) одобри тактика на „ от, със, посредством и за локалните сили “. Този метод упълномощи и построи доверие в локалните сили за сигурност и преходното държавно управление.

В градовете Нова Горица и Гориция, ситуирани от двете страни на словенско-италианската граница, десетилетия на разделяне, възмущение и напрежение в последна сметка бяха преодолени посредством креативен подходи към споделен суверенитет (като взаимни културни, спортни и инфраструктурни проекти). Подбуден от двама далновидни кметове през 60-те години на предишния век, този развой оказа помощ за възобновяване на доверието сред двете общности. През 2025 година Нова Горица и Гориция ще споделят оценката да бъдат градове Европейска столица на културата. Светът се нуждае от повече такива истории за триумф.